Люби, люби, люби до забрава къде съм, какво правя, кога съм почнал и кога е сега, люби ми се до загуба на не само на представа за време и пространство, но и до загубването им. Хоп - няма време и пространство. Няма ги само в тази стая. Отвъд нея си ги има. Хората шофират, катастрофират, печелят пари, губят вещи, чукат  пирони, тенекии, чужди или свои жени, а аз ще съм си в друг свят.
   
   Иде Великден. Мнозина ще празнуват Възкресението на Спасителя и очакваното спасение на душите си. Други края на поста. Трети празника и почивните дни. Какво ще празнувам аз? Първото ще празнувам. Подир празника ми се ще да има и личен празник. Едно много лично намиране на Жената. Не ща чукане, секс. Жаден съм за любене, за любов, за деца, семеен уют. Простичко. 

  Люби ми се, ех как ми се люби. Колко може да е празно едно легло, когато в него не е онази, която желаеш. Онази, която може би още не  познавам. Празно е, ех, празно. Пък ми се люби, люби, люби до забрава къде съм, какво правя, кога съм почнал и кога е сега, люби ми се до загуба на не само на представа за време и пространство ...