Самотата е естественото състояние на човека, за това и се организираме в различни общества, за да сме по-малко самотни. За самотата хората разсъждават вероятно от както има човечество, Бог знае от колко хиляди или милиони години. От античността до днес, за самотата се пишат стихове, романи и пиеси, пеят се песни, правят се филми. Самотата е бич на всяко време, всяко поколение я обявява за ужаса на своето. Всички ние цял живот се стремим да бъдем по-малко самотни и това е нещо прекрасно. Е, има ги и социопатите и психопатите, но те са патологията на обществото, помагаме им колкото можем.

Бягството от самотата не е единичен акт, а процес и като всеки процес той си продължава, но има междинни спирки. Някои по-неопитни или по-глупави хора имат амбицията да мислят, че тяхната спирка в нечий чужд живот трябва да бъде крайна. Това почти никога не е така и тогава тези хора се озбобяват срещу този, който не се е задържал на тяхната гаричка. В озлоблението (а може би и отчаянието си) те вършат лоши неща. Обиждат, заплашват, а понякога и много по-лошо.

Въпреки това, живота продължава, хората продължават да запълват самотата си с други човеци или пък хора, не всички хора заслужават да мислим за тях с "човек, това звучи гордо". Това че ти, аз, тя сме попаднали на хора, а не на човеци, не бива да ни спира. Не бива болката от случилото се с някой загубил (обикновено за момента) човечността си, да ни спира да търсим. А това, че в болката и яростта си наричат преминалите през тяхната спирка и отминали я "курви" или "курвари", не бива да спира никого да продължи да търси щастието си.

На добър час и успех на всички търсещи, защото знаем, че има такива които са превърнали нечия спирка в своя последна гара, а това е смисълът на всяко търсене - надеждата, че точно следващата спирка може да бъде твоята последна гара.



Желая ви лек път.