Така се случи, че в тези дни читателите на фарсовият ми блог засегнаха голямата тема за самотата човешка. Светът отсъди, че блогът е медия, а медиите трябва да отговарят на очакванията на своите читатели. Именно за това драги читатели, ще отделя няколко кратки реда за мъничко размисли по тази болна тема.

Аз съм сам. Ти си сам. Той е сам. Тя е сама. Ние сме сами. Те са сами.

Вие сами ли сте?

Мнозина ще попитат: дефинирай сам, а други ще уточнят: самотен ли имаш предвид?

Искрено се надявам Вие, които четете тези редове да имате някого до себе си. Ако го имате сте измежду щастливците в този свят. В хубавият вариант на вашата житейска история би било чудесно, ако той или тя е човекът, с когото желаете да изживеете живота си. Приемливо е дори да имате някого до себе си, макар че не го обичате. Прегръдката на канапето, докато гледате глупавото филмче е привилегия, която липсва на мнозина.

Събуждането в празното легло, самотните нощи, трудните разговори с непознати в бар, опитите за привличане на вниманието на момчетата и момичетата от насядали на щъркелите покрай бара в дискотека или престижен клуб, самотните нощи в irc, безконечните разговори със самотни души в сайтове за запознанства, които никога не се виждат. Това е част от живота на нещастните хора, които нямат шанса да изглеждат добре или да компенсират липсата на изящно лице или тяло с остър ум или достатъчно пари, които са способни да подкупят някого от щастливците, да сподели живота им.



В романа Фарс г-н Вонегът доказва, че на сила хубост не става. Доказва ни го със затрогващо веселата история за изрода, който става президент на САЩ с налудничавата идея да премахне самотата посредством административно роднинство. Уви проекта пропада, защото любов не се дарява административно.

Проекта се превръща в гротеска. Гротеска е и битието на самотните хора.


Самотни хора, светът не обича слабите. Светът не принадлежи на отчаяните. Светът не принадлежи и на наглите. Светът принадлежи на никой човек. Последното е единствената добра новина в този абзац.

Нямам решение. Не мога да ви дам нищо освен съвет.

• Погледнете се в огледалото и помислете дали ако бяхте от другия пол бихте забелязали у себе си онова, което желаете да забележат у вас другите.
  
• Спомнете си каква заплата получавате.
• Помислете за последния път, когато сте забелязали добронамерен поглед, на човек който ви харесва.
• Потърсете себеподобните си.
• Попитайте близките си за някой, който е подобен вам.

Успех.
Признавам, че първоначалният ми замисъл бе да разказвам случващото се с мен и жените в моя свят. Желаех всичко да бъде шеговито или шаржирано със средствата на гротеската, а то какво се получи ...

Някакава такава "ипидемия" ми се струва, че ни напада. И предписания не помагат! В основата е мизерията.

Да светът не принадлежи на никой, но ние на него му принадлежим, за какви рецепти и съвети да говорим, не трябва ли естествено да се впишев в него, както дървото в гората, звездите в небето...
самотата и отчуждението са нашите бариери, просто не искаме да се отворим като човеци, даже и в сайтове, барове, дискотеки, паркове и т.н. не е до това къде, а как искаме да го направим.

не мога да ти дам съвет, защото често съм била в това състояние.

Надявам се вече да си се събудил с по-добро настроение :)

Според мен тези неща съпътстват човека от самото. Проблема за който писах е в нереалната събеоценка, свръх очаквания и общество мачкащо слабите в каквото и да се изразява тя - слабостта. Споменатия проблем не е нито на бедните, нито на богатите, защото парите могат да купят само привидна любов и близост.

Това ми бе за лека нощ. Права си.

Не си разбрала, аз не пиша за себе си. Покрай постовете за сайтовете за запознанства получих няколко писма. Тъй като не държа монопол върху истината реших да напиша тук какво мисля, а читателите да вземат и от други хора съвет, защото проблема е голям.

„Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат.“ Любен Дилов-син
Аз мисля, че "самотата" е измислица на сам-човека, който вместо да се реши на промяна , се самoсъжалява!
Песента на Ем си цар, ем не си :) е СУПЕР!
Поздрави

Помня песента от дискотечно време, те си ни следват:)

Самотата уви не е измислица, а състояние на духа. За онези, които не я търсят съзнателно е драма, а стъпката да бъде преодоляна е болезнена. Същото е с цигарите, алкохола и наркотиците, тези които не ги ползват твърдят, че е лесно да бъдат спрени.