Преди години четох книга на Станислав Лем, която в годините зае достойно място сред любимите ми. В нея двама от героите завиждаха на другиго, защото през всички години на космическото им пътешествие запазил способността си да плаче. Това бил неговият начин да запази разсъдъка си.

Някъде около времето в което четох тази забележителна книга преоткрих способността си да плача. Това се превърна в един от най-щастливите дни в живота ми. Чрез умението да плача запазих разсъдъка си.

Пусто да остане, скоро не съм губил разсъдъка си по жени. А, жените братко - това е благодат. Но подобно на другите хубави неща и той си има тайна. Пътят към жените също е таен. Ако знаеш къде е вратата към него - сподели. Ще го търся след като се измъкна. А сега друго е на дневно-нощен ред.

Затънал съм. Имам гадже, любовница и още няколко с които може да стане интимно, но какво от това? Не ми е просто до бъркане по дупки, ама и само в една не ми се бърка. Та се чудя - дали от бъркане по много дупки не пропаднах в някоя, но не женска? Ако съм пропаднал - имам нужда от помощ. Помощта може да бъде и от притежател на две дупки. Въпроса е да има и още две малко над носа, в които да потъна.

И така, ако знаете къде продават въжета, седалки, каски и други пособия - кажете ми. Излиза ми се от дупката.

До тогава ще се лутам из дупките. Между лутанията ще плача. Ще се лутам. Ще бъркам. Ще плача.

Д-р Фарс                                                                                                                                                                      


чуй това

Ще ми се да ти разкажа една подобна история...

Преди десетина дни се озовах в шумно столично заведение, ведно с приятна компания. Нещо бях на предела на силите си, бях се замътил с вино (разбирай трета кана ;) и му бях пуснал края...
По едно време вдигнах очи, тъй като усетих, че ме наблюдават. И, да, срещнах погледа на една девойка, който разбира се, веднага свенливо бе преместен.
И така доста пъти, съпътствано от всички тия табиети по нервно оправяне на косата през 5 секунди, и въобще...
По-интересното е, че на тази маса седяха 5 момичета, на по около 20-ина години. Бяха много странни като излъчване, което съвсем скоро разгадах...
Та, описаното по-горе момиче в един момент прегърна седящото до нея и започнаха нежно да се целуват. Хе, подрастващи лесбийки, си викам ;)
Но, не! Имаше нещо много красиво в сцената, нещо много спокойно! От друга страна, както ти казваш, потъвах в очите и, когато се срещнеха погледите ни! Буквално!
Имаше такова спокойно излъчване, толкова женственост... Как да ти кажа, просто се заредих, сякаш... Така както не би ме заредил нито един чисто сексуален контакт...
Още гадая обяснението...